Главоболие — симптоми, причини, диагностика, кога към лекар

Какво е главоболие — медицинска дефиниция и класификация

Главоболието (цефалея) е болков синдром с произход в главата, лицето или шията. Международното общество по главоболие (IHS) разграничава над 200 вида, систематизирани в Международната класификация на главоболните разстройства (ICHD-3). В ICD-10 мигрената е кодирана под G43, тензионното главоболие под G44.2, а клъстерното под G44.0.

Главното разграничение в клиничната практика е между първично и вторично главоболие. Първичното е самостоятелно неврологично заболяване (тензионно, мигрена, клъстерно). Вторичното е симптом на друго страдание — инфекция, хипертонична криза, травма, медикаменти или тумор. Разграничаването е ключово за правилното лечение.

Симптоми — от леки до тежки

Симптомите варират значително в зависимост от типа. Тук са организирани от по-леки прояви към по-тревожни сигнали.

• 1
  Дифузна тъпа болка в главата Умерено притискащо усещане, обикновено двустранно. Типично за тензионното главоболие в лека форма. Продължава часове.
• 2
  Напрежение в областта на слепоочията и челото Стягане или натиск в предната и страничните части. Усилва се при продължителна работа пред екран или при стрес.
• 3
  Болка в задната част на главата и шията Честа при мускулно напрежение, лошо положение при сън или продължително седене. Понякога ирадиира надолу по рамената.
• 4
  Пулсираща болка, обикновено едностранна Характерна за мигрена. Ритмичното пулсиране е синхронизирано с пулса. Може да смени страната.
• 5
  Свръхчувствителност към светлина (фотофобия) При мигрена дори нормалното осветление е непоносимо. Хората търсят тъмна стая. Може да продължи цялото времетраене на пристъпа.
• 6
  Свръхчувствителност към звук (фонофобия) Обикновени звуци — разговор, телевизор, трафик — стават болезнено засилени. Почти винаги придружава мигренозния пристъп.
• 7
  Гадене и повръщане Типични за мигрена и клъстерно главоболие. Самото движение на главата може да провокира повръщане. Силно ограничава функционалността.
• 8
  Аура преди болката Преходни неврологични симптоми: зигзаги или слепи петна в зрението, изтръпване на ръцете или лицето, затруднена реч. Продължава 5-60 мин преди пристъпа.
• 9
  Болка около очната ябълка При клъстерно главоболие — дълбока, пронизваща болка в/около едното око. Придружена от сълзене, зачервяване, запушен нос от същата страна.
• 10
  Замайване и нарушено равновесие Вестибуларната мигрена може да причини силно замайване без изразена болка или преди нея. Самото движение влошава симптомите.
• 11
  Когнитивна мъгла ("мозъчна мъгла") Затруднено мислене, бавна реакция, трудности с намирането на думи — особено в продромалния период на мигрена и след пристъп.
• 12
  Болка при накланяне напред Характерна за синузитно главоболие — налягането в синусите се засилва при промяна на позицията.

Причини — какво задейства главоболието

Главоболието рядко има една причина. Обикновено е резултат от комбинация от предразполагащи фактори, отключващи тригери и текуща среда.

Класическа диагностика — какви тестове прави лекарят

Повечето случаи на главоболие се диагностицират клинично — чрез подробна анамнеза и физикален преглед. Образните изследвания са показани при наличие на red flags или нетипична клинична картина.

1. Анамнеза и дневник на главоболието — кога, колко дълго, характеристики на болката, тригери, придружаващи симптоми, лекарства. Дневникът за 2-4 седмици е изключително ценен за невролога.
2. Неврологичен статус — проверка на рефлексите, координацията, черепните нерви, зрението, речта. Отклоненията насочват към вторично главоболие.
3. Измерване на кръвно налягане — хипертонична криза е важна изключима причина за вторично главоболие.
4. Кръвни изследвания — при съмнение за инфекция, анемия, тиреоидна патология, ESR (за темпорален артериит). Не са стандартни при всяко главоболие.
5. MRI/CT на мозъка — при red flags (внезапна болка, неврологични симптоми, прогресия, нова болка след 50г). При типична мигрена или тензионно — не е рутинно.
6. Лумбална пункция — при съмнение за субарахноидален кръвоизлив (дори при нормален CT) или менингит.
7. Консултация с невролог — при хронично главоболие (>15 дни/месец), при неефективно лечение, при мигрена с аура, при клъстерно главоболие.

Lifestyle препоръки — профилактика и управление

Значителна част от главоболията реагира добре на промени в начина на живот. Тези препоръки са общи здравни правила — не заместват медицинска консултация при хронично или тежко главоболие.

Често задавани въпроси

10-те въпроса, които хората задават най-много за главоболие.

Мигрената отблизо — фази, аура, провокиращи фактори

Мигрената е хронично неврологично заболяване, а не просто "силно главоболие". Разбирането на нейната структура помага за по-добро управление и профилактика.

Четирите фази на мигренозния пристъп

Продромална фаза (1-2 дни преди): Промени в настроението, умора, засилен апетит за сладко, раздразнителност, зявкане — около 60% от хората с мигрена изпитват тези предшественици. Разпознаването на тях дава шанс за ранна интервенция.

Аурата (20-60 мин преди болката): Транзиторни неврологични симптоми — визуални (мигаещи зигзаги, слепи петна, шарени светлини), сензорни (изтръпване на ръца/лице, разпространяващо се бавно), по-рядко говорни. Аурата не е признак за опасност — тя е познат предшественик при хора, склонни към нея.

Болковата фаза (4-72 часа): Пулсираща, обикновено едностранна болка с умерена до тежка интензивност. Физическата активност я влошава. Придружава се от гадене, понякога повръщане, свръхчувствителност към светлина и звук. Повечето хора търсят тъмна и тиха стая.

Постдромалната фаза ("мигренозно махмурлук"): До 48 часа след болката — умора, бледност, нарушена концентрация, чувствителност на скалпа. Около 80% от хората с мигрена я изпитват.

Типични провокиращи тригери при мигрена

Тригерите не причиняват мигрена — те само "дергат спусъка" при вече предразположен мозък. Водете дневник за поне 3 месеца, за да идентифицирате личните си тригери — те са индивидуални. Най-честите в изследванията: стрес (70%), менструален цикъл при жени (50%), пропускане на хранения (57%), нарушен сън (50%), алкохол — особено червено вино (38%), ярка или трептяща светлина (38%), метеорологични промени (50%), силни миризми (40%).

Хронична мигрена

Когато пристъпите са 15 или повече дни/месец, поне 8 от които са мигренозни — говорим за хронична мигрена. Засяга около 2% от общата популация и значително влошава качеството на живот. Рискови фактори за хронификация: прекомерна употреба на аналгетици (главоболие от злоупотреба с лекарства), депресия и тревожност, наднормено тегло, нарушения на съня, кофеинова зависимост. При хронична мигрена неврологичната консултация е задължителна.

Тензионно главоболие — когато стресът се настанява в мускулите

При тензионното главоболие механизмът е различен: повишено мускулно напрежение в перикраниалните мускули (тилни, слепоочни, дъвкателни) пречи на нормалното кровоснабдяване и активира болкови рецептори. Дългото седене пред компютър, напрегнатата поза при шофиране, зъбното стискане при стрес — всички активират тези мускули. За разлика от мигрената, физическата активност не влошава тензионното главоболие — лека разходка понякога помага. Хроничното тензионно главоболие (над 15 дни/месец) се влияе добре от техники за мускулна релаксация, физиотерапия и биофийдбек.

Свързани здравни теми

Главоболието рядко стои самостоятелно — честа е връзката с тези теми.